Заглавието на този текст можеше да бъде и друго. Избрах този вариант, защото е по- толерантен. Работил съм за в. „Знаме”: като автор, печатар / макар и само за няколко броя/ и изпълнител на предпечатната подготовка / като фирма- 1997г./ .

            Една от илюзиите: че може да издаваш вестник без да познаваш този труден занаят. На принципа на един от героите на Алеко Константинов – Бай Ганьо. Без професионализъм, без ясна представа за настоящето и визия за бъдещето. Вестникът не е фабрика за дрехи, обуща или нещо от този род.

            Другата илюзия: че може да правиш вестник без добър мениджмънт и маркетинг. Резултатът е на лице. В.”Знаме”, на практика вече е фалирал . Поне такъв е резултатът според зам. кмета Валентин Велчев, на срещата проведена с представители на медиите в Търговище.

            И стигаме до следващата илюзия: че нещата някои ден могат и да се оправят. КАК? Важният въпрос в случая е Кой и Защо е допуснал това? Става дума за общинска фирма, която съвсем очевидно не е управлявана добре. Така ли се управляват и изразходват парите на данъкоплатците?

            По всяка от споменатите теми можем да се спрем и на конкретика , но за това по – късно. Все пак ще посочим пример: Преди 2-3 години в.”Знаме” обяви, че ще хонорува само поръчани текстове. Това може да направи един частен вестник но едно издание което е финансирано от общинския респективно държавния бюджет не може да прави това. Това се нарича цензура, съгласно законите на държавата България.

            Странното е , че състоянието на в. „Знаме”, които има претенции да бъде областен вестник, се обсъжда при отсъствието на управителя на фирмата. Преди време така беше обявен за почетен гражданин на Търговище Любчо Василев – главен художествен ръководител на ансамбъл „Мизия” . Странно е защото община Търговище, която заплаща работата на Л.Василев и на Ива Парашкевова, която е с продължен наскоро  договор за управител и главен редактор за още два месеца , не може да намери тази женица ...