Лично мен 10.11.1989 година ме завари като новобранец в казармата с около 50 дни служба , 4 дни преди да навърша 19 години , а днес , 19 години по-късно - ясно е , че са минали вече вторите 19 години от живота ми , асоциациите просто идват сами ....  Разбира се , че тук няма да оценявам събитието и периода в мой личен план , а преди всичко в обществено - политически , дори и на място . Със сигурност обявеният от президентът Рейгън кръстоносен поход срещу комунизмът и империята на злото - бившият Съветски съюз даде своите резултати , в резултат на което се ускори фалитът и разпадът на тази измислена империя и система . Процесите назряваха във времето , Горбачов стартира така наречената перестройка и в края на 1989 година наложените режими в Източна Европа бяха пометени от събитията . За разлика от другите бивши соц.страни / а разликите са доста големи/ , у нас нещата се извършиха под "здравият" контрол на ДС службите , както и явно е подобавало да бъде в страната , най-верен сателит на СССР ....  Наложена бе постановката за "мирен" преход от главните виновници за фалита на страната , които успешно стартираха трансформацията на политическата в икономическа власт . По същество стартира едно разграбване на активи от бившата стопанска и партийна номенклатура , тайни и явни ченгета и милиционери . Създадоха се силовите групировки , един може би типичен наш "патент" , които трябваше да всява страх и ужас в обикновените и предприемчиви хора и да държи нещата "под контрол" знаем добре от кои . Дирижирано ограбване на спестяванията чрез източване и фалити на банките , както и "произвеждането" на кредитни милионери и фараони и донякъде много полезна за тази категория хиперинфлация ....   А беше ли възможен друг , по-добър развой на събитията и на всичко онова , което ни се случи през тези последни години ?  Това е и според мен големият въпрос , на които много трудно може да се даде еднозначен отговор .  Въпреки , че както знаем добре , винаги може повече и по-добре , аз си мисля , че явно при нас хубавите неща винаги стават по-бавно , отколкото ни се иска , а и трябва да се случват .  Но едно от безспорните постижения е това опияняващо чувство на свобода - винаги е пред очите ми един видео клип на Тина Търнър с препускащите на воля коне .  Това усещане не бих искал да заменям с нищо .         Следва продължение ...