Пример относно имперския морал за достъп до оплячкосан исторически архив, коментирайте сами!!!

От декември 1992 г. до около 15 август 1996 г. оглавявах управление „Източна Европа и страни от ОНД” на МВнР-София. Минимум 20 пъти тогава като българска страна системно повдигахме и експертно подготвяхме въпроса за достъп и връщане на българските исторически архиви, заграбени от Червената армия, пред руската страна на равнища началници на управления, заместник и министри на външните работи, (вкл. пред най-добронамерения по темата външен министър Андрей Козирев), ресорни министри и вицепремиери, от 3-ма поредни наши министър-председатели, 2-3 председатели на Народното събрание и на Държавната дума и Съвета на федерациите на руския парламент, президентите. Отделно пред руския посланик в София и от посолството ни в Москва. Отделно писмено! Буквалните реакции бяха ОТ премълчаване, ПРЕЗ: „ще обсъдим / в бъдеще в духа на.../” и „мисирски” фрази на демагогска учтивост (това е махленска дипломация) ДО: „Какво точно ви трябва от „Специалният” архив, едва ли не кои страници”, за да ни ги били копирали срещу 1 долар тогава за страница ? А препятстваха с бюрокрация и отделни подобни опити на самотек на наши историци.

13 септември 2021 г.

                                     д-р Огнян Гърков (ФБ)