Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2019 11:01 - Тайните на китайското чудо. Алексей Кунгуров. Превод от Видео.
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2021 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Знаете че неотдавна беше арестувана в Канада управителката на китайската фирма HUAWEI, и новините по случая все повече се множат. Но същността на процеса за нас си остава неясна. По тази тема и по всичко свързано с китайското чудо, разговарям с мой сътрудник, чието местонахождение не мога да посоча, по разбираеми причини. Той вече дълго и упорито се крие от целия останал свят, но със сигурност мога да кажа, че е някъде в югоизточна Азия. Разговорът ни ще е по Скайпа.
- Добър ден Игор.
- Здравей Алексей.
Игор, аз чух, че ти дълго време си имал работа с  много предприемачи от югоизточна Азия, а и от Европа, и кухнята на т.н. китайско чудо ти е позната, от лично общуване с южноазиатски предприемачи. Можеш ли да ни поясниш, откъде идват тези китайски възможности и чудеса, освен че китайците наистина са работоспособни, за което няма две мнения?
- Да, добър въпрос. Аз съм в югоизточна Азия от 2000-та година, т.е. вече 19 години, и участвам във всичките тези общувания, за които ти спомена, и наистина познавам тази кухня, от вътре. Не от нечии разказаи, а от общуване с китайци. Защото тук (в бизнеса) има и индийци, и други раси, но целият бизнес (реално) е в китайски ръце (т.е. в ръцете на китайското комунистическо ръководство, т.е. в ръцете на банкерите Ротшилд. - Г.С.). Там, където се появи китайска диаспора, примерно 10%, вече е достатъчно, бизнесът да е изцяло в техни ръце. Затова, където и да се намираш в югоизточна Азия, твоите партньори, с които общуваш, са китайци. Даже и пред тебе да е някакъв "тавариш" с фес, знай, че той има господар, и този господар задължително е китаец. Ето затова е важно да се каже, че съм общувал именно с китайци.
Започвайки от 2015 година, много ясно се проявява феноменът, че тези китайци, не са просто някакви си местни етнически китайци, но зад тях стои именно червеният Китай. За което има много разузнавателни данни...  Понеже, щом се появи сериозна сделка или преразпределение, винаги се появява някой от Китай, и онзи дядка, който до тогава ти се е представял за голям Бос, изведнъж се оказва дребен и нищо не значещ. Затова, ти правилно каза, че става дума за някакво чудо или по-точно - феномен, от страна на червения Китай. При това, се появява такова усещане, че китайците гледат на страните, като Филипини, Индонезия, Тайланд, Малайзия, Сингапур, - като на своя бащиния или колония (потенциална или вече - реална). А относно конкретното чудо, ти правилно каза, че работоспособнотта им е ненадмината, но тази им работоспособност е някяк си специфична, и не е като у нашите момчета, - пируват празнуват, а в понеделник отиват и свършват цялата работа. Не. Тяхната работоспособност е разтегната във времето, понеже не забелязваш някаква усърдност, но е като плесен, която винаги присъства и постепенно всичко разяжда.
А относно самото чудо, аз и до пристигането ми тук, много пъти посещавах и общувах с бизнеса в Германия. Бил съм на изложения, срещал съм се с американци, и тогава едно нещо много ме учуди. Младо момче, около 25 годишно, скучае на щанда си, и като поговорихме за това онова, каза: - "А ние цялото си производство прехвърлихме в Китай". И това беше 1990 година!? А защо, - питам аз, - вие сте традиционна американска фирма? - "Ами, как да не го пренесем, когато дават "free money" (т.е. подарени пари). -А кой ги дава, питам аз. - Как кой, Конгресът. Не зная точно кой ги дава. Държавата ги дава". - Така каза американецът. - Т.е. искаш да кажеш, че са ти дали пари, за да закриеш фирмата си в Америка, всичко да опаковаш и пренесеш в Китай. - "Да. Защо не? Те всичко ми платиха, и аз всичко пренесох". - Ето каква е спецификата! Това е началото на този "феномен". А той дотогава произвеждал всякакви там пластмасови дреболии. Т.е. нищо сериозно и нищо стратегическо, но все едно...
- Извинявай, но всичките тези пластмасови дреболии са в основата на много изделия и разработки. Да вземем джиесемите, - колко дребни пластмасови детайли има в тях. Така че, всичките тези дреболии съвсем не са дреболии.
-Съгласен съм. А тази фирма давала работа на повече от 2000 човека в Америка. Да, този случай беше някакво "случайно" откровение, а за другите (запдни фирми), виждаш, че има някаква секретност, но така или иначе, скоро и на техните изделия започва да пише "Made in China".
Ето това беше моят първи сблъсък с "китайското чудо". После дойдох в югоизточна Азия, и тук ме учудваше едно нещо: Някаквъв местен се опитва да уреди с тебе някакъв бизнес. Кълне в бога, в майка си, в баща си и баба си, опитва се да се разпише с кръвта си, и какво ли не. Но нищо не се и помърдва напред. Ти може и милион да му дадеш, но нищо не тръгва, докато не се появи някое момченце с популярното китайско име "Ли", и започне да рита отзад онзи 50 - 60 годишен дядка. И чак тогава той се затичва да свърши нещо. А преди се представяше за някакъв горд благородник, който всички храни, и ги такова, но се оказва, че него го хранят и го "таковат". Ето това е спецификата. А когато се опитвш да поговориш с тях, свободно, казват: - "китайците са наши роби". А аз си мисля, "какви ваши роби са, когато те ви назначават на работа"? Според мен, е обратното, но няма значение.
И ето че някъде 2013-та година (а това някак си визуално съвпадна със Сноудън, когато той се появи, когато избяга и за него се водеха много разговори...  Но да се върнем малко към китайското чудо, във времето, когато прочетох че Китай построил десетхилядния си мост, в комунистически Китай!? А сега (т.е. тогава) строи мост в някаква там (да речем) Камбоджа.  Като че са построили в Китай всичките нужни им мостове, и сега строят в Камбоджа... Или друга публикация, че тази година е пусната в експлоатация високоскоростна жп. линия, дълга две-три хиляди километра. И я построили за една година. Но ако погледнем реално на това чудо и се опитаме да пресметнем на пръсти, сметката не излиза. Ако всичките тези пластмасови произведения бяха американски, то и печалбата щеше да иде в Америка. Нека вземем предвид, какво произвеждаше по това време Китай. Произвеждаша шапки и парцалки, и то изключително евтини. И второ, - от някъде трябва да се вземат суровините. И в тези условия печалбата би трябвало да е минимална. А как може с такава печалба да се построи страната? Не се връзва някак.
Но ето че 2013 година започва някаква нова мелодрама. Сноудън попадна в Русия, неясно как, именно от Китай, т.е. от ХонКонг. И точно тогава започнаха всичките тези търкания, за банковите сметки на запад, арестуването на Магнитски и списъкът с (руски) олигарси, на които да се блокират парите. Тогава още не ставаше дума за санкции, но се почувства нещо странно в банките, че когато се появиш там с руско име, а даже и тук в югоизточна Азия, влизаш да речем в банка и трябва да откриеш сметка на колега - учен, веднага с учудване питат: - "а защо е с този екзотичен паспорт?" - Как ще е екзотичен? Папуа-Нова Гвинея е екзотична, а с какво е екзотичен руският паспорт? - "Да, но вижте, той ще трябва да премине "къмплайънс"...  Но той не можа да го премине, и ние не можем да му открием сметка". И се започна... И не само че започнаха да притесняват руските пари в Европа, а те там са много. Ние даже не можем да си представим, колко много са. Разказват разни приятели в Ютюб, как още по времето на СССР, чрез тях изнасяли пари, и назовават суми в трилиони. Може и наистина да са изнасяли, не зная. Но по-скоро е истина. Защото от банкерските кръгове, зная за известния филипински диктатор... който царува там много дълго. Та когато изнасял своите пари от там, той ги внесъл в Швейцария. А сумите са трилионни. И това, от бедните Филипини. И аз многократно ги питах, да не би да са милиарди? - Не. Трилиони, и в долари. А моят приятел не греши в сумата. Може да греши нещо в начина на изнасяне, но в сумата, не. А и аз самият съм виждал милиардни суми, на сметки в Европа.
Но ето че започнаха неприятности за тези другари, с техните суми. Там започнаха да ги притесняват и да ги изтлаксват. Казват им примерно така: даваме ви срок два или три месеца, да си прибирате парите и да идете където ви видят очите. Вашите пари тук не са ни нужни. Нашата банка прекъсва отношенията си с вас. (Тук ще кажете: - Каква е логиката? Защо да ги гонят, когато могат да им отнемат или блокират парите? А то, всъщност, така и ще стане, но другаде, и по азиатски начини! Г.С.). А това са банки със световни - европейски имена.
Представете си сега, че да речем, имате на сметка 1 или 2 милиона, и ви казват: този милион, да изчезва от тука! Ясно е, че тези пари няма да започнеш да ги изнасят на пачи от банката. Да, милион може някак и да може, но милиард, няма как.
Така се създадоха условия, огромен брой хора, да трябва да изнесат огромни количества пари. И тези много пари, трябваше да се внесат някъде другаде. Вярно, имаше изказвания на Путин: - "Връщайте парите си в Русия. Тук всичко ще ви простим и всичко ще уредним. Но представете си страховете на полуолигарсите, които не вярват на никого и на нищо.
И точно тогава, от банките в югоизточна Азия започнаха да приканват тези хора, да носят парите си там. - "Елата, внесете парите си тука. Ние ще ви ги приемем." И всичките тези мили банкери, бяха все китайци, от самия Китай, и от целия Индокитай, там, където китайците, официално или задкулисно, са успели да завземат банките. А такива банки тук има безброй.
Така тези отделни десетки милиарди долари започнаха да се прехвърлят натам, в югоизточните банки, които са предимно под китайски контрол. Но сумите задължително трябваше да се внасят на китайски имена, и това ставаше по следния начин. Руският олигарх се суети, как да намери китаец, на чието име да внесе парите, понеже е ясно, че няма къде другаде да ги укрие. И точно тогава край него се завърта услужлив азиатец, и му предлага, да му доведе подходящ, нищо не разбиращ китаец, на чието име да внесе парите, а те пак ще са си негови. Самият аз се занимавах с тези неща, понеже уреждах контактите между ткива хора и зная, ка се правеше всичко това.
Нужният китаец се довеждаше, да речем в Хонконг, само за да изпуши цигара-две, докато се дооформят документите и да се подпише отдолу. Въпросният китаец не говори никакъв чужд език, и това е добре, за да не може самият той да изиграе някакъв номер. И така, някакво момче Ли, седи и пуши в някоя голяма хонконгска банка, която изцяло е подчинена на китайците, и чака да го извикат, да се подпише.
Така тези суми (принудително и безалтернативно) започнаха да летят към Китай, като снегопад. Не казвам, че всичките тези суми бяха на руснаци, защото имаши и всякакви други подгонени и уплашени собственици на крупни и много крупни суми, изпаднали в подобно положение.
И в един прекрасен момент (аз консултирах един такъв руски инвеститор, в кавички), китайците казват: -  "Да, ние сме готови да приемем парите ви, но... минималната сума е 500 милиона долара. С по-малко пари не идвайте, защото няма и да разгорарямв с вас. И даже кафе няма да ви предложим, ако сумата е по-малка". Как ви харесва това?
До тук всичко е до някъде легитимно. Но от тук, нататък започва киното и паниката. Много бързо става ясно, че китайците, тези пари нямат намерение да ги дават обратно. - "Да, парите са си ваши, но ние няма да ви ги дадем! Ако искате можете да ни съдите. Заповядайте в Пекин, или Шанхай". А това вече си е чист рабеж.
И тук си спомням думите на някой Фурсов, който в ютюб много интересно разказваше, като цитираше думите на някакъв американец, че "Следващата война ще се води "на територията на Русия, против Русия и за сметка на Русия". И тук, думата "за сметка на Русия", веднага ми се запечата в паметта. Как ще е за сметка на Русия? Нима Русия ще си плаща бомбите, с които ще я бомбардират! А излиза, че ще е точно така. Защото с тези пари се произвеждат бомби, и с тези пари Китай купува наши предприятия, и не само в Русия, но и в Украйна...
Китайците няма да воюват с Америка... те сега искат да установят контрол над Малакския пролив, където стокооборотът е 5 трилиона долара... Те искат да владеят пролива и да събират таксите. И в тази връзка, ето ви и един друг случай, на който аз съм свидетел. Яви се една бабичка германка (разбирай - еврейка. Г.С.) - инвеститорка, по име Шмит, и казва: - "Аз съм спестила от пенсията си 10 милиарда евро. Живеех много икономично и ги спестих. Не бих ли могла да купя един остров, от тези, който се строят в Малакския пролив. Искам да го купя и да построя там земен рай". И аз помагах на бабичката да се договори с паравителството за този остров. Разбира се, мен много ме учуди, че малаеца, представляващ малайското правителство, бързо го смениха с китаец, и нататък в тази зделка, малаец нямаше и наблизо, а само малайски китайци решаваха проблема.  И те казват следното: Ето, китайците започнаха да строят остров, но парите свършиха и те спряха работата. Става дума за един милиард евро. Аз се позамислих, как така изведнъж им свършили парите? А бабичката казва: "Добре, аз давам 10 милиарда. Купувам го". Но бабичката веднага я разкараха, и скоро след това прочетох че китайците продължават строителството, но вече с 5 милиарда долара, и островът ще си остане китайски.
- Ние малко се отклонихме от темата за китайското чудо. Ти спомена за арестуването в Канада на управителката на китайската фирма Хайуей, която възникна, като че от нищото.
- Нека видим кой е бащата на тази жена. Баща и е някакъв от военните тайни служби, китайски аналог на руското ГРУ. И този служител в китайското ГРУ, изведнъж получава кредит, един милиард долара, неясно от къде. Опитай ти, за започване на бизнес, да ти дадат 1 милиард. Кажи им, че ти също си бивш военен.
И така, дават му кредита (заема), и веднага забравят за него, все едно му е подарен. И започва строителството на тази фирма. Секретът е, че във модема (флашка за мобилен интернет) има мъничък чип, чиято задача е, да препраща всички минаваще през флашката данни, по паралелен канал, "неизвестно" къде и на кого. (ясно е, че в крайна сметка, всичките данни отиват в онзи, който е дал кредита за изграждането на тази фирма). Ясно е и, че тези чипове, не се знае кой ги е разработил, но е ясно, че не е Хайуей, понеже те нямат такива центрове. И тези чипове поставят във всичките си модеми. И нека си ги поставят, но изведнъж се появи китайски сайт, който е абсолятно копие на сайта на Айфон. И как мислиш, какво ще кажат на това американците, когато видият, че чисто техният бизнес изведнъж се е появил в Китай, неясно с какви и чии пари? И явно, при президента Трамп, такива съмнителни зделки няма да се толерират, и за това е арестът на въпросната китайка. А китайската фирма Хайуей се разви много бързо, и явно не и се налага да плаща дадения и кредит, щом продава продукцията си по дъмпингови цени.
Ето как водят бизнеса си и други китайски фирми и как конкурират. Строи се нов търговски комплекс - МОЛ, и вече е построен. И един германец казва, виж там, договори ми удобно помещение, някъде на първия етаж, и аз, от Германия, ще се преместя там, ще си уредя бизнеса и ще започна. И аз отивам при мениджъра, отговарящ за раздаването на търговските площи. (Между другото, молът е японски, а японците са много точни.) А шефът по продажбите е китаец. Отивам при него и питам: аз съм готов да наема терен, кажете какви са цените. А той даже цената не казва, но ме пита: - "А вие обсъждахте ли това с мистър Ли". - А кой е той, -питам аз? Не сте ли вие този мистър Ли? - Не, не съм аз. С него преговаряйте.
Ето така. А навсякъде висят табели: "Дава се под наем", но когато ти, като германец, отидеш и питаш, дава ли се под наем? Отговорът е: - "Дава се, но не на вас". Те за свои хора пазят местата, и не ги интересуват парите, които ти ще платиш, - важното е там да не си ти, а техен човек. Явно, не е като през Малакския пролив: - плащаш и минаваш, а тук и парите не ти искат, понеже нямат финансови затруднения, и за тях е важно, мястото да не заеме чужд човек.
- Така..., аз ви изслушах. Нека сега направим заключителните изводи, след всичко казано. Излиза, че на определен етап са били създадени условия, да се пренесе промишлеността от целия свят, в Китай. И това е било направено с административни мерки и методи. А на следващия етап е била разиграна икономическа и политическа ситуация, при която средствата, не само на руските, но и на западните инвеститори, били грубо прехвърлени в Китай. И ако финансовите трансакции към Китай, се осъществяват от големите световни банки, тези пари работят, но ако трансакциите са от беззащитни физически или юридически лица, тези пари се отнемат, веднага и завинаги. Така поне мисли моя събеседник.
- Аз не мисля, но за всяка моя дума имам документи, - ще ти ги зашифровам, за да не могат да ти предявят обвинения, и ще ти ги изпратя. Там има конкретни трансакции, от конкретни банки, в китайски банки, и то, в такива размери, че косата ще ти се изправи. Такива суми, че даже не смея да ги спомена гласно. Разбираш ли?..

https://www.youtube.com/watch?v=PnFuFwSl22E

Непълен превод, Григор Симов




Гласувай:
5



1. evalten - И все пак, животът, действителн...
10.02.2019 22:54
И все пак, животът, действителността и практиката показват и доказват, че няма случайни неща!
Това е нагледен пример и потвърждение Как се генерират, направляват и контролират процесите, в т.ч. НТП /и не само/ от страна на безспорният лидер в международната и световната икономика въобще - интернационалния финансов капитал. За целта е задействана цялата световна финансова и политическа системи, които са неразделна част от и обслужват именно този капитал. Негови поделения и подразделения се явяват и функционират като международни финансови фондове, банки и др. институции и органи. Да не говорим, че политиката е "концентриран израз на икономиката", според Ленин, и в крайна сметка всичко опира до финансите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28314679
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031