
Прочетен: 382 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.12.2017 16:42

Зора
на Ирен , която е слънчева
Разсъмва се ,
мъглата се вдига ,
лъчите пробиват ципът .
Съмва се ,
Зората пристига ,
слънчев денят е на път .
В пролетния дъжд
на Зорница , която е прозрачна , лоша и добра , едновременно …
Бях толкова добър със теб , и толкова ми беше хубаво .
Без любов , без излишни думи , без щастие измислено .
С малко нежност , с малко повече истина , беше ни толкова хубаво .
Когато бяхме с теб не знаех , че ще бъда тъжен , щом те няма .
Не знаех , че ще липсваш на въздуха , на водата , и на пролетта край мен …
Най – много на душата ми - не знаех , че след теб ще бъда променен .
Това е може би любов ?
Измислена , несподелена или неовладяно чувство , за което много съм виновен .
Прощавай , ако нещо съм измислил . Ще те превърна в спомен , щом те няма .
Ще бъдеш истина , когато си при мен .
Движение
на една почти непозната
Колелото на живота ми сякаш все по – бързо се върти ...
И не мога да запомня хората , които срещат ме пред чуждите врати .
Така пропуснах толкова любови ,
толкова съществени неща …
Пропуснах да се срещна с онова добро момиче ,
което нарисувах някога в нощта .
А другите вече са зрели , понякога спират при мен и въздишат .
Какво да им кажа ? Аз още стихове пиша ……