Зора

на Ирен , която е слънчева

Разсъмва се ,

мъглата се вдига ,

лъчите пробиват ципът .

Съмва се ,

Зората пристига ,

слънчев денят е на път .

В пролетния дъжд

на Зорница , която е прозрачна , лоша и добра , едновременно …

Бях толкова добър със теб ,  и толкова ми беше хубаво .

Без любов , без излишни думи , без щастие измислено .

С малко нежност , с малко повече истина , беше ни толкова хубаво .

Когато бяхме с теб не знаех  , че ще бъда тъжен , щом те няма .

Не знаех , че ще липсваш на въздуха ,  на водата , и на пролетта край мен …

Най – много на душата ми -  не знаех , че след теб ще бъда променен .

Това е може би любов ?

Измислена , несподелена или неовладяно чувство , за което много съм виновен .

Прощавай , ако нещо съм измислил . Ще те превърна в спомен , щом те няма .  

Ще бъдеш истина , когато си при мен .

Движение

на една почти непозната

Колелото на живота ми сякаш все по – бързо се върти ...

И не мога да запомня хората , които срещат ме пред чуждите врати .

Така пропуснах толкова любови ,

толкова съществени неща …

Пропуснах да се срещна с онова добро момиче ,

което нарисувах някога в нощта .

А другите вече са зрели , понякога спират при мен и въздишат .

Какво да им кажа ?  Аз още стихове пиша ……