Извънредните парламентарни избори са вече история . Резултатите са известни и не е нужно да ги коментираме . Но можем да коментираме странното поведение на българските политици и субекти . За пореден път те доказаха , че не са в час и не можаха да си научат урока за почти 30 години . Някои не направиха кампания , а тези , които се опитаха , показаха , че не са много наясно с това , което правят . Обещаваха по-големи пенсии и заплати , но в по голямата си част не можаха да кажат как точно ще стане това .

            По големият проблем е , че не можаха да покажат себе си , като свестни и можещи хора . Примерите са много , но ще маркираме само няколко . Повечето листовки и плакати нямаха номерация и ясна поредност на кандидатите . Да не говорим за биография и житейска или професионална реализация . Не може да направиш снимка на няколко усмихнати човека и да чакаш избирателите да утърчат и да ги разцелуват . Това е несериозно и даже непрофесионално , да не кажем неграмотно .

            Да влезем в конкретика . Плакатът на ГЕРБ , например. Водачът на листата Теменужка Петкова е сама на плаката , можеше поне следващите няколко да бъдат до нея . Когато се правиха листите още не се знаеше , че Валери Симеонов от НФСБ  ще поиска министерството на енергетиката , където тя беше титуляр в правителството Борисов № 2 .

            Имаше и съвсем очевидни недоразумения и даже куриози . Например посланието на ДПС от плакатите под снимката на лидера :  „ Да спасим България ”. Кой и от кого да я спасява ? Нали тъкмо те преядоха с власт в годините в т.нар. преход и имаха претенциите да бъдат коректив . Свалиха правителството на Филип Димитров, имаха свое правителство / на проф. Любен Беров , наречен сполучливо „сламения човек” /,  после измислиха термина „коалиционен партньор”, имаха министри и областни управители , включително в Търговище . Сега се сещам , че дори свалиха Стефан Савов от председателското място на Народното събрание през 1992 г.

  За еднодневния председател на ДАНС Делян Пеевски няма какво да говорим ...

            Какво излиза –  политическите субекти разчитат на късата памет на избирателите ,  и правят каквото си искат .