В Търговище, както и другаде в страната, се случиха доста интересни неща. Червена метла започна да мете от горе надолу, сменяха се областни управители, техните заместници, шефове на държавни и общински институции и фирми. Което не е изненада, разбира се, политическата партизанщина у нас винаги е имала решаваща роля в управлението на страната. Иначе казано, не се търси човек да свърши работа, а обратно – търси се работа за нашия човек. И така до края на света, както се пее в една песен /сериала „На всеки километър”/.
И все пак две неща заслужават по специално внимание. Едното е че механа „Роден кът” беше срината след 13г. мъчителна приватизация. Съвсем очевидно е, че община Търговище не си свърши работата. Не само да проконтролира изпълнението на договора, но и да го развали, след като т. нар. приватизатор фирма „Агродимекс” не изпълни договора, които имаше давност 10 години. Даже напротив, общината криеше параметрите на договора, макар че по закона за достъп до информация, тя би трябвало да казва какво точно и как се прави, ако обществото има интерес по темата. Общината не е частна фирма за да крие някаква информация, която не е секретна. Иначе цялата работа намирисва на далавера. Впрочем, да не забравим две години след сделката купувача „Агродимекс” придобива още 3 дка в съседство, без търг и други публични неща.
Другият аспект на проблема е архитектурен , социален и културен, ако щете. Не и провървя на механа „Роден кът”, старата изгоря преди доста години, а новата направо беше съборена. И стигаме до архитектурния аспект, механата беше интересна и разчупена като дизаин, ресторант на две нива, бар, лятна градина и т.н. , разположена в красива местност, на главния път София – Варна. Тук хората се отбиваха да обядват или да изпият кафе, безалкохолно или бира. За постояните клиенти от Търговище и региона няма да говорим. Споменаваме тези неща, защото помним старата „Мизия” , дискотека „Балкан”, „Борово око” и др. Повечето от тях вече не съществуват, но истината е че те бяха като цехове на завод 2-3 реда маси почти като в казармата. Какво излиза, че ние не уважаваме традициите и културното наследство, независимо кога е създадено. По тая логика бихме могли и да съборим сградата на старата земеделска банка в центъра на Търговище, която дори не се ползва в момента и се руши. Можем да помислим и за други сгради, които придават различност на града ни, да ги разпродадем, после на тяхно място да изникнат молове и бизнес офиси с неизвестна дейност.

http://www.targovishtenews.com/news.php?extend.2324