Просто няма как и аз да "пропусна" поредният епизод от многосерииния , но тъжен филм за събитията в СДС , дори и  в известна степен даже се и чувствам длъжен - все пак съм минал през тази школа , врях и кипях в много събития и мога да говоря с факти и поименно .  Така или иначе е ясно , че  не е възможно в един постинг да се опише и оцени всичко това , но със сигурност може да се започне .  И така , лично за мен всичко започна в началото на далечната  1995 година , за председател след изборният разгром  на 18.12.1994  бе избран Иван Костов и тогава стартира изграждане на новите структури . По инерция и на МИ  през есента на 1995 изборната карта си остана с преобладаващия цвят червен -  с редки изключения , разбира се , но не и в региони като Търговище . Така или иначе , некадърността , алчността , простотията и всичко останало - като например стартиралата с бонове   т.нар. масова приватизация ,  първите лястовици на раздържавяването тип РМД , зърнената криза ,  породена от ненормалния износ на пшеница - реколта 95  , източването на банките чрез раздаването  предимно на  необезпечени кредити на подбрани и неслучайни  получатели- тип кредитни милионери , както и последвалата  серията банкови фалити на разроилите се под път и над път банки .    Логично дойде и  успеха на Петър Стоянов на президентските избори   в края на 1996 - изненадващо  донякъде се получи  и оставката , подадена от Жан Виденов ,  което  донякъде вече и  предвещаваше  бурният развой на събитията   през  задаваща се нова 1997 година . И той стартира  с  протестите в началото на   януари , които много бързо ескалираха и обхванаха масово страната , логично се стигна до датата 04.02 . , назначаването на служебният кабинет начело със Софиянски , както и уникалната разгромна победа на вота на 19.04. - този път с много , но пак не завинаги , както и  се оказа ...  Оказаха се  проблемни на много места в страната предварителните избори , проведени за подредба на парламентарните листи на ОДС - още тогава се заложиха и бъдещите проблеми с депутатите по места , които много бързо се вживяха в ролята на местните велможи , командващи парада .  Да не говорим и за предварително поетите им ангажименти към част от местната червена стопанска номенклатура , предвидливо инвестирала в част от тях , естествено, за  да "стане тяхната работа" по темата за бъдещата им приватизация , разбира се .  Почти веднага беше стартирана и атаката им  към отдел Национална координация , както и към координаторите по места - всяко стадо навсякъде си  има и мърша , но истината беше , че просто те им пречеха и не им бяха удобни за  развихрянето им при  налагането на техните лични схеми .